Роб на новото време

Вчера ми се развали компютърът. Ей така, от нищото. От известно време ми даваше проблеми, вчера тотално се сговняса. Реших, че е от гениалния Windows. Преинсталирах. Известно време всичко беше наред. Скоро след това проблемите отново се появиха. Опитах много различни методи да се справя с проблема. Всичките бяха безрезултатни.

Не се бях чувствал толкова жалък и безпомощен от много време. Но не бях притеснен заради курсовите работи, преводите и работните задачи, които се бяха натрупали през последните няколко месеца. Най-вече ме плашеше мисълта, че нямаше какво да правя.

Бях се отдал прекалено много на технологията. Не е минавало вечер, в която да не стоя до 3-4 часа полунощ и да правя нещо на компютъра - да играя, да си лафя с приятели, да работя по домашно, проект, статия, да чета книга или комикс, да гледам филм, да гледам порно, да пиша писма и постове. Заспивах с него, докато гледах нещо. След като станех сутринта, отново се залепях на него. И сега ми липсва свободата и уединението, което той ми предоставя. Там си е моят личен свят, до който само аз имам достъп. А сега изведнъж го няма.

Айде стига в този стил. Ще рече човек, че ми е умряло кучето. Или магарето. Или пишката. Все едно ми е най-близкият човек, когото ме е напуснал в най-трудният период от живота ми. А той е просто компютър. Платки и файлове, нищо повече. Само компютър.

След като анализирах жалкото си емоционално настроение се ядосах сам на себе си. Как беше възможно да се разстроя толкова много за някаква си вещ. Работата си стои по мейла, има други компютри, на които да я свърша. Филмите са си филми, дават ги по телевизора, а и мога да си изтегля всичко по-късно, когато ми поправят лаптопа. Книгите са по-интересни и вълнуващи, когато имат физическо тяло, тогава ти мирише на книга, докато четеш. Игрите са интересни, но по-интересно ще бъде ако се взема в ръце (особено ако взема в ръце търбуха си, за да не го подритвам, докато ходя) и отида малко да поспортувам. А приятелите са всичко, освен дигитални. Много по-хубаво е да си говориш с тях лице в лице докато пиете биричка, пушите по една ароматна цигара или ядете някакви боклуци, отколкото да си вземеш слушалките, да нагласиш микрофона и да кажеш през скайпа "Ей, Пешо, аз пък ше ям палачинки с шоколад, ти искаш ли?" и да чуеш от слушалките познатото "Задави се и умри, копеле нещастно!"

Не ставайте роби на каквото и да е. Най-малко на неща, които не могат да мислят сами за себе си. И понеже вече навлизаме яко в сезона, в който будките около парка правят по-голям оборот от кафетата по центъра, опитайте следната рецепта за разпускане:

1. Изключете антивирусната си програма.
2. Влезте в най-дивия порносайт, който знаете. Кликайте на воля каквото ви падне, дори и линковете към другите порносайтове.
3. Съвсем скоро след гореописаните операции, компютърът ви трябва да заприлича на коледна елха, чиито лампички са дали на късо.
4. Дайте печката в сервиз, ще ви я върнат след няколко дни. Сега можете да правите каквото си искате дотогава.

Бъдете свободни. И щастливи.