Понеделнишки хейт - втора част!

Здравейте, мои малки сладки котенца от интернетА! Отново е вторник, което означава че съм закъснял както винаги, но и че отново ще ви залея със седмичната доза хейт, събран през седмицата. Е, поне не съм се променил! Надявам се другия понеделник да успея най-накрая да вляза в крак с времето, а защо ли не и с два? И така под булото на нощта и съпътстван от звуците, които идат отгоре и означават че или съседите ми правят секс, или са си взели тиранозавър със слаб стомах, който сърцераздирателно ака, ще прегледаме набързо няколко случки от изминалата вече седмица.

weknowmemes.com

На първо място, естествено - Ураганът с главно У! У-у-у-у-у, бе, Санди, мойто момиче, защо пак върху тези нещастни Съединени Американски Щати природата реши да изсипе своя гняв? Не разбра ли, че там не е интересно, че те веднага ще застроят наново всички и ще останат да живеят там, въпреки че всяка година някоя твоя колежка се опитва да им размести географията? Настрана от шегата, медиите бяха полудели да разправят на всеки невинен реципиент как в Манхатън нямало ток и едва-едва се прехранвали от McDonalds. Е, добре де, не мога да се сдържа да не пускам тъпи бъзици, но все пак - как е положението в Куба, Хаити и Ямайка? И на мен ми се ходи в Манхатън, особено сега, за да видя как изглежда пост-ураганно, но пък съм и загрижен за останалите страни, които пострадаха от него. 10 дни след бурята, в Сантяго де Куба все още няма ток. И в двете страни има много жертви, щети и загуби. Ама Америка т'ва, Америка онова. Така че, мили медии...

openclipart.org

Това обаче не ме шашна много. Знам си стоката и не се учудих. Но следващата ми тема е една от тези, които ме вбесяват най-много. Става дума за наглост.

stoqnov.biz

През октомври 2008 година, Радко Ханджиев публикува в българското издание на Le Monde diplomatique критична статия срещу ЧЕЗ. В нея той отбелязва, че ЧЕЗ е получила по незаконен начин правото си да ни снабдява с електроенергия, че електромерите и не се съблюдават от никой друг, освен от нея и че са долни измамници, които надуват сметките всеки месец. В резултат на това остава без ток и върху него е оказано гангстерски натиск. Статията обаче се радва на голяма популярност, издадена е и във вестник Дума и е цитирана от няколко чуждестранни медии. След осем месеца без ток, електрозахранването му е възстановено през юли 2009, защото тогава има... избори! От август 2011 до днешна дата той отново е оставен без ток. Сметките му се платени и това е потвърдено от съдебно решение, но от ЧЕЗ са непреклонни. Ханджиев е с 91% инвалидност, раково болен е и жилището му не може да се отоплява с нищо друго, освен с ток. Цялата история можете да прочетете тук. Не мога да кажа нищо повече, имам само един въпрос към всеки, който го прочете: колко още ще давате на някакви пълни непознати да ви шибат в сметките и да ви командват? В много западни държави електроразпределителните компании действат като мобилните оператори - можеш да си избереш коя да те обслужва. В България обаче Енерго-Про, EVN и ЧЕЗ действат на определени територии. 

България на три компании

Щом страхът е по-голям от сърцето, тогава на роба дупе да му е яко.

Като казах "роби" се сетих, че трябва да обърна малко внимание и на правителството. Едва ли има човек, който да не е разбрал, че Б.Б. публично обяви намеренията си неговия кабинет да управлява още поне 60 години, с което възнамерява да бие рекорда на Бай Тошо. Точният цитат е "За 60 години сме решили проблема. След 60, като сдадем властта, ще разширяваме". От това изявление можем да си направим три (3) извода:

1) За предишните 60 години явно никой не е успял да реши проблема.

2) Следващите 60 години ще бъдат отделени главно за решаване на проблема до такава степен, че след като Б.Б. свърши с него, проблемът изобщо няма да може да реши какво да прави със себе си.

3) Въпреки че ще управлява само още 60 години, Б.Б. не смята да зареже хубавата работа така и най-вероятно ще помага на наследниците си ("След 60, като сдадем властта, ще разширяваме").

Надявам се да се радвате поне колкото мен. Признаци на връщане към строя отдавна са налице, но това не пречи на нови да прииждат. Един от тях е реставрирането на мавзолея на Георги Димитров. Явно 45 години не стигат, но пък виж - в 60 могат да се сместят 12 петилетки. Или повече, питайте бабите и дядовците си - те са били тренирани в екстремни условия да намалят срока за изпълнение двойно, а понякога и тройно. А докато е готова сградата, можем смирено да въздишаме по една от паспортните ѝ снимки.

Спомени, улици - wikipedia.org

Часът е... много, а мен отново ме гони безсънието, затова по-добре да отида да се лекувам. А, забравих да спомена, че и тази седмица не видях Гого Лозанов. Той е почти толкова рядко засичан, колкото и бялата лястовица, но ако срещата с него носи същият изцерителен ефект, надявам се да го зърна скоро, защото нещо съм настинал. А на вас ще ви пиша другия понеделник.

Дотогава не забравяйте да бъдете щастливи, красиви и яжте много шоколад, защото той провокира усмивки. Кефете се на живота, но и не забравяйте, че когато той е нечестен, най-добре е да го хванем в крачка. Весела седмица!

P.S. Всички правописни, пунктоационни и правописни грешки за допуснати единствено за да привлекат вниманието на читателя към публикацията. Пък!

Понеделнишки хейт - началото

Не съм много активен блогър. В последно време не съм активен по много показатели, но искам да променя това. Затова от днес стартирам нова „рубрика” (хммм), в която всяка понеделнична вечер ще ви запознавам с нещата, които са ме издразнили през седмицата. Защото всички мразят понеделника и мисля, че на доста хора би им станало по-добре, ако в моя пост видят нещо, което ги е човъркало неприятно миналата седмица и разпознаят своя гняв сред моя.

Започвам със събитието на седмицата, а именно тримата роми, които се гаврят с портретите на Васил Левски, княз Борис I и цар Симеон I.

Естествено мнението на българина е крайно и обидно в такива ситуации. За мен също е недостойно да се гавриш по този начин с видни личности от българската история. Още по-абсурдно е да се оправдаят тези момчета с аргумента, че не знаели на кого са портретите. Щом учиш в българско училище, трябва да знаеш кой е покръстил българите и при кого България е била на три морета, щото сега е само на едно, а плажната му ивица е застроена на 110%. Другата страна естествено не закъсня с отговора.

Евалата, пичове. Сега, след като сте доволни и сложихте пишка там, където трябва да е ликът на Симеон I, отидохте пред телевизора да се чудите и маите как аджеба т’ва хубавото момиче Златка може да си сложи ботокс. Няма място за чудене, драги зрители, най-простото винаги е най-хубаво!

Което ме отвежда до втората ми тема за деня, оказал се вече вторничен, защото заспах докато го мъчих този пост – любимия Big Brother. Извинявам се, Vip Brother, защото тази пародия на социален експеримент понякога я пускат и с персони от „българския хайлайф”, както обичат да го наричат. Така и така досега никой не е успял да ми изясни какво точно е значението на думата VIP, защо някои хора са такива, какво ги определя като такива и защо трябва на мен да ми е интересно такивата какво вършат в Къщата. Говоря именно за лица като Юлиян Константинов (медиите използват различни варианти на името му с буквичките „а” и „я”), Кристина Патрашкова, Златка и много други. Въпросът ми, с който завършвам тази тема е как може в едно шоу всичко освен насилието да бъде забранено, а самото то да вкарва участниците си в ситуации, които водят до напрежение и насилие?

А като заговорих за насилие, няма как да не спомена и събитието, което хиляди футболни запалянковци очакват всяка година – дербито между най-популярните и почитани отбори в България. Мачът Левски – ЦСКА отдавна вече се излъчва под името Национален Кютек Едишън [type year here]. Хайде към букмейкърските пунктове да залагаме, че в мача няма да паднат повече от гол и три четвърти, защото такава е статистиката за предишните им 50 срещи. Учуден съм, че има толкова много хора, които все още почитат тези отбори, при положение че един нищо и никакъв си Лудогорец дойде преди година от североизточна Ж група и ги помете, взе си купата и биде провъзгласен за цар на българския футбол. Представяте ли си в Примера дивизион да дойде новосъставен от кол и въже отбор, който да отмъкне титлата изпод носа на Реал Мадрид и Барселона. Роналдо и Меси сигурно биха били пратени в психиатрична клиника с тежки и нелечими увреждания. Едва ли някога в Испания ще се случи нещо такова. Но това е друга история. Искам само да призова запалянковците да не се бият, защото така често замесват и външни хора (примерно баща с две малки момченца, който ги е завел за първи път на мач и двете деца имат възможността на живо да се докоснат неопетнени до магията, наречена „футбол”, макар и на лъжа, защото в България тази магия вече не е нищо повече от една илюзия – куклен театър, в който БФС дърпа конците вече години наред). Не използвайте насилие, за да решите проблема си, а се засрамете и спрете да горите знамена, да хвърляте бомби и да търсите слава чрез жестокост. Ако не можете, отворете си по една биричка вкъщи и спрете да ходите на мач.

Точно както Гого Лозанов спря да идва на лекции. То и това твърдение не е напълно точно, защото той никога не е започвал да идва, ама както и да е. За пояснение: третокурсник съм в ФЖМК на СУ, специалност Книгоиздаване и въпросния лектор трябва да ми преподава по дисциплината „Теория на културата” в понеделник от 10:00 ч. Той трябваше да ми преподава и миналия семестър, но... Болна тема е, която е проблем на целия ни курс и ние трябва да се справим с проблема, защото друг няма да се наеме... Но стига вече, че постът ми стана дълъг колкото египетски свитък, а трябва да се ходи и на лекции. Tune in next Monday, за да прочетеш още един гневен монолог за това какво е станало през настоящата седмица.

А дотогава heads up и намерете нещо, което да ви прави позитивни и щастливи!

Booklovers? Why?

Вторник, 11 юли. 04:55 часът е. Небето е оцветено в характерен за софийската сутрин отвратителен нюанс на синьото. Трамваите от половин час вече дрънчат по линиите, докато колите не са спирали да скърцат с гуми по равното шосе. Вече десета година слушам безвкусната симфония. Не можеш да правиш това прекалено дълго - или ще полудееш, или ще се преместиш на някое по-тихо място, като не можеш да си позволиш алуминиева дограма. Все още живея там.

Буден съм, но не заради колите и трамваите. Това е точно един от ония шибани моменти, в които си казваш "Абе, аз защо не мога да заспя, деба? и в главата ти се пръква отговорът по холивудски шаблон "Заради |<#1%173, защото си мисля за смотаните |<#1%173!" (моля заместете |<#1%173! с обект по ваш избор, който ви причинява безсъние и не е дете, жена или земетресение). И аз точно така направих - казах си "Да ги еба тъпите книги, не ми дават да заспя!" Което си е епична ирония, защото един от най-известните начини да се приспиш е чрез книга.

Например ей с тая красавица!

Напоследък книгите заемат всяка една ниша от живота ми. Уча книгоиздаване в СУ. Занимавай се с рецензии на книги. Естествено, чета си ги и в свободното време. Чета в интернет. От вчера съм в сесия и ми се НАЛАГА (представяте ли си) да обръщам някакви шибани издания от 1990, в които пише за хора, които са творили и умрели преди повече от 100 години, ама ги уча по Съвременна българска литература. Няма да акцентирам върху "съвременна", защото не този е постът, в който ще плюя университета, само ще се отклоня от темата.

Книгите присъстват навсякъде в живота ми. Не е минал ден, без да чета, сигурно дори не са минали 12 часа, без да изчета 50-100 поредни страници. Не се хваля, че съм страшно начетен, ерудирал и така нататък, просто излагам някои прости факти. И едва ли бихте помислили за ерудиран човек, който в рамките на 20 реда използва думата "шибан" към 5 пъти. Но там е работата - шибаните книги искат да ме завладеят. Вместо да съм се свил в поза ембрион и да си спя най-сладко, аз мисля колко и откъде трябва да спестя, за да си купя поредните 5 бройки.

Защо толкова много си обичаме книгите. Да, те не са като филмите, когато четеш ти е много по-свободно сам да си представиш как се случва всичко. Карат те да мислиш. Не да учиш. Наистина да разсъждаваш върху нещата, да си съставяш отделни мисловни пътеки, изводи, теории. Освен това можеш да ги вземеш навсякъде с теб, освен в банята, но съм сигурен, че някъде, някак си, някого (Япония, технологично, мед джапънийз сайънтист) вече е измислил как да четеш и под душа. Книгите ни дават много - информация, съвети, развитие. Но само това ли?

Усещали ли сте как някога, обикновено когато разлиствате нова книга за първи път или отваряте някоя наистина стара книга, ноздрите ви се разширяват, когато познаят аромата на дървесина и мастило?

Забелязвали ли сте как пръстите ви неволно си играят с книжните корици, особено ако държите от онези стари издания с текстилна корица, или пък някои от новите с релефно покритие?

Когато прелиствате, обичате ли да чувате звука на това как страниците се трият една в друга?

Когато четете, поставяте ли книгата така, че и на вас да ви е удобно, и на "нея" - също? Когато я оставяте някъде прилежно ли го правите? Подреждате ли я в лавицата? Следите ли някакъв ред? Почиствате ли кориците и преди това? Мразите ли да я давате на други хора от страх, че може да не ви я върнат?

Ако имате повече отговори "да", отколкото не, се страхувам да ви кажа, че сте станали роби на най-скоро откритите космически пришълци, които искат да завладеят земята. Засега нямат тяло и същността им не представлява нищо повече от облак информация, но могат да се вселят в листове хартия и така придобиват формата на нещо, което ние земляните от бая време насам  наричаме "книги" (в началото технологията за забучване в предмети не е била усъвършенствана и извънземните са могли да се сливат единствено с глинени плочки и подобни на тях предмети).

Владеят ли ни книгите или ние се оставяме да ни владеят? Наскоро ни гостува някаква важна клечка, президент на някакъв огромен европейски международен Съюз по книгоиздаване и ни каза, че според проучванията, скоро ще има съвсем малко реални книги, по-голямата част ще бъдат дигитализирани. Това означава, че тези с книжно тяло ще се ползват със статуса на луксозни материали и на мен ще ми бъде все по-трудно да упражнявам фетиша си да чета нормална, КНИЖНА КНИГА (дифтонг) докато примлясквам нещо сладко.

Не искам да се пиша зависим. Моля ви, ако някой случайно чете блога ми, може ли да ми пише едно отговорче долу дали и в неговия живот има нещо, което присъства често в живота му и не му дава да спи по цяла нощ. Отново - дете, жена и венерическа болест не се броят. Благодаря ви.

Роб на новото време

Вчера ми се развали компютърът. Ей така, от нищото. От известно време ми даваше проблеми, вчера тотално се сговняса. Реших, че е от гениалния Windows. Преинсталирах. Известно време всичко беше наред. Скоро след това проблемите отново се появиха. Опитах много различни методи да се справя с проблема. Всичките бяха безрезултатни.

Не се бях чувствал толкова жалък и безпомощен от много време. Но не бях притеснен заради курсовите работи, преводите и работните задачи, които се бяха натрупали през последните няколко месеца. Най-вече ме плашеше мисълта, че нямаше какво да правя.

Бях се отдал прекалено много на технологията. Не е минавало вечер, в която да не стоя до 3-4 часа полунощ и да правя нещо на компютъра - да играя, да си лафя с приятели, да работя по домашно, проект, статия, да чета книга или комикс, да гледам филм, да гледам порно, да пиша писма и постове. Заспивах с него, докато гледах нещо. След като станех сутринта, отново се залепях на него. И сега ми липсва свободата и уединението, което той ми предоставя. Там си е моят личен свят, до който само аз имам достъп. А сега изведнъж го няма.

Айде стига в този стил. Ще рече човек, че ми е умряло кучето. Или магарето. Или пишката. Все едно ми е най-близкият човек, когото ме е напуснал в най-трудният период от живота ми. А той е просто компютър. Платки и файлове, нищо повече. Само компютър.

След като анализирах жалкото си емоционално настроение се ядосах сам на себе си. Как беше възможно да се разстроя толкова много за някаква си вещ. Работата си стои по мейла, има други компютри, на които да я свърша. Филмите са си филми, дават ги по телевизора, а и мога да си изтегля всичко по-късно, когато ми поправят лаптопа. Книгите са по-интересни и вълнуващи, когато имат физическо тяло, тогава ти мирише на книга, докато четеш. Игрите са интересни, но по-интересно ще бъде ако се взема в ръце (особено ако взема в ръце търбуха си, за да не го подритвам, докато ходя) и отида малко да поспортувам. А приятелите са всичко, освен дигитални. Много по-хубаво е да си говориш с тях лице в лице докато пиете биричка, пушите по една ароматна цигара или ядете някакви боклуци, отколкото да си вземеш слушалките, да нагласиш микрофона и да кажеш през скайпа "Ей, Пешо, аз пък ше ям палачинки с шоколад, ти искаш ли?" и да чуеш от слушалките познатото "Задави се и умри, копеле нещастно!"

Не ставайте роби на каквото и да е. Най-малко на неща, които не могат да мислят сами за себе си. И понеже вече навлизаме яко в сезона, в който будките около парка правят по-голям оборот от кафетата по центъра, опитайте следната рецепта за разпускане:

1. Изключете антивирусната си програма.
2. Влезте в най-дивия порносайт, който знаете. Кликайте на воля каквото ви падне, дори и линковете към другите порносайтове.
3. Съвсем скоро след гореописаните операции, компютърът ви трябва да заприлича на коледна елха, чиито лампички са дали на късо.
4. Дайте печката в сервиз, ще ви я върнат след няколко дни. Сега можете да правите каквото си искате дотогава.

Бъдете свободни. И щастливи.