6.11.12 г.

Понеделнишки хейт - втора част!


Здравейте, мои малки сладки котенца от интернетА! Отново е вторник, което означава че съм закъснял както винаги, но и че отново ще ви залея със седмичната доза хейт, събран през седмицата. Е, поне не съм се променил! Надявам се другия понеделник да успея най-накрая да вляза в крак с времето, а защо ли не и с два? И така под булото на нощта и съпътстван от звуците, които идат отгоре и означават че или съседите ми правят секс, или са си взели тиранозавър със слаб стомах, който сърцераздирателно ака, ще прегледаме набързо няколко случки от изминалата вече седмица.

weknowmemes.com

На първо място, естествено - Ураганът с главно У! У-у-у-у-у, бе, Санди, мойто момиче, защо пак върху тези нещастни Съединени Американски Щати природата реши да изсипе своя гняв? Не разбра ли, че там не е интересно, че те веднага ще застроят наново всички и ще останат да живеят там, въпреки че всяка година някоя твоя колежка се опитва да им размести географията? Настрана от шегата, медиите бяха полудели да разправят на всеки невинен реципиент как в Манхатън нямало ток и едва-едва се прехранвали от McDonalds. Е, добре де, не мога да се сдържа да не пускам тъпи бъзици, но все пак - как е положението в Куба, Хаити и Ямайка? И на мен ми се ходи в Манхатън, особено сега, за да видя как изглежда пост-ураганно, но пък съм и загрижен за останалите страни, които пострадаха от него. 10 дни след бурята, в Сантяго де Куба все още няма ток. И в двете страни има много жертви, щети и загуби. Ама Америка т'ва, Америка онова. Така че, мили медии...

openclipart.org

Това обаче не ме шашна много. Знам си стоката и не се учудих. Но следващата ми тема е една от тези, които ме вбесяват най-много. Става дума за наглост.

stoqnov.biz

През октомври 2008 година, Радко Ханджиев публикува в българското издание на Le Monde diplomatique критична статия срещу ЧЕЗ. В нея той отбелязва, че ЧЕЗ е получила по незаконен начин правото си да ни снабдява с електроенергия, че електромерите и не се съблюдават от никой друг, освен от нея и че са долни измамници, които надуват сметките всеки месец. В резултат на това остава без ток и върху него е оказано гангстерски натиск. Статията обаче се радва на голяма популярност, издадена е и във вестник Дума и е цитирана от няколко чуждестранни медии. След осем месеца без ток, електрозахранването му е възстановено през юли 2009, защото тогава има... избори! От август 2011 до днешна дата той отново е оставен без ток. Сметките му се платени и това е потвърдено от съдебно решение, но от ЧЕЗ са непреклонни. Ханджиев е с 91% инвалидност, раково болен е и жилището му не може да се отоплява с нищо друго, освен с ток. Цялата история можете да прочетете тук. Не мога да кажа нищо повече, имам само един въпрос към всеки, който го прочете: колко още ще давате на някакви пълни непознати да ви шибат в сметките и да ви командват? В много западни държави електроразпределителните компании действат като мобилните оператори - можеш да си избереш коя да те обслужва. В България обаче Енерго-Про, EVN и ЧЕЗ действат на определени територии. 

България на три компании

Щом страхът е по-голям от сърцето, тогава на роба дупе да му е яко.

Като казах "роби" се сетих, че трябва да обърна малко внимание и на правителството. Едва ли има човек, който да не е разбрал, че Б.Б. публично обяви намеренията си неговия кабинет да управлява още поне 60 години, с което възнамерява да бие рекорда на Бай Тошо. Точният цитат е "За 60 години сме решили проблема. След 60, като сдадем властта, ще разширяваме". От това изявление можем да си направим три (3) извода:

1) За предишните 60 години явно никой не е успял да реши проблема.
2) Следващите 60 години ще бъдат отделени главно за решаване на проблема до такава степен, че след като Б.Б. свърши с него, проблемът изобщо няма да може да реши какво да прави със себе си.
3) Въпреки че ще управлява само още 60 години, Б.Б. не смята да зареже хубавата работа така и най-вероятно ще помага на наследниците си ("След 60, като сдадем властта, ще разширяваме").

Надявам се да се радвате поне колкото мен. Признаци на връщане към строя отдавна са налице, но това не пречи на нови да прииждат. Един от тях е реставрирането на мавзолея на Георги Димитров. Явно 45 години не стигат, но пък виж - в 60 могат да се сместят 12 петилетки. Или повече, питайте бабите и дядовците си - те са били тренирани в екстремни условия да намалят срока за изпълнение двойно, а понякога и тройно. А докато е готова сградата, можем смирено да въздишаме по една от паспортните ѝ снимки.

Спомени, улици - wikipedia.org
Часът е... много, а мен отново ме гони безсънието, затова по-добре да отида да се лекувам. А, забравих да спомена, че и тази седмица не видях Гого Лозанов. Той е почти толкова рядко засичан, колкото и бялата лястовица, но ако срещата с него носи същият изцерителен ефект, надявам се да го зърна скоро, защото нещо съм настинал. А на вас ще ви пиша другия понеделник.

Дотогава не забравяйте да бъдете щастливи, красиви и яжте много шоколад, защото той провокира усмивки. Кефете се на живота, но и не забравяйте, че когато той е нечестен, най-добре е да го хванем в крачка. Весела седмица!

P.S. Всички правописни, пунктоационни и правописни грешки за допуснати единствено за да привлекат вниманието на читателя към публикацията. Пък!