Booklovers? Why?

Вторник, 11 юли. 04:55 часът е. Небето е оцветено в характерен за софийската сутрин отвратителен нюанс на синьото. Трамваите от половин час вече дрънчат по линиите, докато колите не са спирали да скърцат с гуми по равното шосе. Вече десета година слушам безвкусната симфония. Не можеш да правиш това прекалено дълго - или ще полудееш, или ще се преместиш на някое по-тихо място, като не можеш да си позволиш алуминиева дограма. Все още живея там.

Буден съм, но не заради колите и трамваите. Това е точно един от ония шибани моменти, в които си казваш "Абе, аз защо не мога да заспя, деба? и в главата ти се пръква отговорът по холивудски шаблон "Заради |<#1%173, защото си мисля за смотаните |<#1%173!" (моля заместете |<#1%173! с обект по ваш избор, който ви причинява безсъние и не е дете, жена или земетресение). И аз точно така направих - казах си "Да ги еба тъпите книги, не ми дават да заспя!" Което си е епична ирония, защото един от най-известните начини да се приспиш е чрез книга.

Например ей с тая красавица!

Напоследък книгите заемат всяка една ниша от живота ми. Уча книгоиздаване в СУ. Занимавай се с рецензии на книги. Естествено, чета си ги и в свободното време. Чета в интернет. От вчера съм в сесия и ми се НАЛАГА (представяте ли си) да обръщам някакви шибани издания от 1990, в които пише за хора, които са творили и умрели преди повече от 100 години, ама ги уча по Съвременна българска литература. Няма да акцентирам върху "съвременна", защото не този е постът, в който ще плюя университета, само ще се отклоня от темата.

Книгите присъстват навсякъде в живота ми. Не е минал ден, без да чета, сигурно дори не са минали 12 часа, без да изчета 50-100 поредни страници. Не се хваля, че съм страшно начетен, ерудирал и така нататък, просто излагам някои прости факти. И едва ли бихте помислили за ерудиран човек, който в рамките на 20 реда използва думата "шибан" към 5 пъти. Но там е работата - шибаните книги искат да ме завладеят. Вместо да съм се свил в поза ембрион и да си спя най-сладко, аз мисля колко и откъде трябва да спестя, за да си купя поредните 5 бройки.

Защо толкова много си обичаме книгите. Да, те не са като филмите, когато четеш ти е много по-свободно сам да си представиш как се случва всичко. Карат те да мислиш. Не да учиш. Наистина да разсъждаваш върху нещата, да си съставяш отделни мисловни пътеки, изводи, теории. Освен това можеш да ги вземеш навсякъде с теб, освен в банята, но съм сигурен, че някъде, някак си, някого (Япония, технологично, мед джапънийз сайънтист) вече е измислил как да четеш и под душа. Книгите ни дават много - информация, съвети, развитие. Но само това ли?

Усещали ли сте как някога, обикновено когато разлиствате нова книга за първи път или отваряте някоя наистина стара книга, ноздрите ви се разширяват, когато познаят аромата на дървесина и мастило?

Забелязвали ли сте как пръстите ви неволно си играят с книжните корици, особено ако държите от онези стари издания с текстилна корица, или пък някои от новите с релефно покритие?

Когато прелиствате, обичате ли да чувате звука на това как страниците се трият една в друга?

Когато четете, поставяте ли книгата така, че и на вас да ви е удобно, и на "нея" - също? Когато я оставяте някъде прилежно ли го правите? Подреждате ли я в лавицата? Следите ли някакъв ред? Почиствате ли кориците и преди това? Мразите ли да я давате на други хора от страх, че може да не ви я върнат?

Ако имате повече отговори "да", отколкото не, се страхувам да ви кажа, че сте станали роби на най-скоро откритите космически пришълци, които искат да завладеят земята. Засега нямат тяло и същността им не представлява нищо повече от облак информация, но могат да се вселят в листове хартия и така придобиват формата на нещо, което ние земляните от бая време насам  наричаме "книги" (в началото технологията за забучване в предмети не е била усъвършенствана и извънземните са могли да се сливат единствено с глинени плочки и подобни на тях предмети).

Владеят ли ни книгите или ние се оставяме да ни владеят? Наскоро ни гостува някаква важна клечка, президент на някакъв огромен европейски международен Съюз по книгоиздаване и ни каза, че според проучванията, скоро ще има съвсем малко реални книги, по-голямата част ще бъдат дигитализирани. Това означава, че тези с книжно тяло ще се ползват със статуса на луксозни материали и на мен ще ми бъде все по-трудно да упражнявам фетиша си да чета нормална, КНИЖНА КНИГА (дифтонг) докато примлясквам нещо сладко.

Не искам да се пиша зависим. Моля ви, ако някой случайно чете блога ми, може ли да ми пише едно отговорче долу дали и в неговия живот има нещо, което присъства често в живота му и не му дава да спи по цяла нощ. Отново - дете, жена и венерическа болест не се броят. Благодаря ви.