Хипстърописание

www.lolwithme.org

          “Hipster” жаргонът напоследък все повече пребивава в устите на хората, като често бива неразбран и категоризиран като смахнат. Нестандартно облечените младежи, които слушат неизвестна за масите музика, гледат филми, чиито заглавия не присъстват в програмите на повечето кина и говорят за събития и най-общо казано за неща, за които останалите не са и чували, без да искат са „заслужили” омразата на обществото заради новопридобития му социален навик – да мрази без да разбира защо, какво и кого.

Някой знае ли какво е хипстър?

Ами, всъщност не. Излиза, че никой не може да ти обясни с точност какво точно представлява хипстърщината, главно защото тя е една еволюираща субкултура. И аз не разбрах какво написах, но ще го кажа по друг начин – стилът се е променил през годините и сега не е същият, какъвто е бил в началото.

А именно...

През 1940. Тогавашните бели младежи на възраст от 20 – 25 години са първите „регистрирани” хипстъри. Те са обичали джаз музиката и са опитвали да подражават на музикантите, най-вече в облеклото. Още оттогава някои автори опитват да анализират новопоявилото се движение („The White Negro” – Норман Мейлър), като в книгите им от това време пише, че младежите са почитатели на джаза, авантюристи са и едно от любимите им занимания е да прекосяват територията на щатите на автостоп. Може би най-точно определение за тях дава Мейлър – „американски екзистенциалисти, които предпочитат да скъсат с обществото, за да изживеят императивите на собствената си същност” – т.е. социални бунтовници.

Оттогава насам хипстърщината изживява няколко промени, главно свързани с музиката – бийт, пънк, ню уейв, сайкъделик, бритпоп, гръндж. През 60-те „хипстър” викат на тесните панталони, разкроени по бедрата. В наше време така са назовани всички по-странно облечени млади хора, носещи тесни панталони, очила „Рейбан” с цветни рамки, кецове Converse “Allstar”, имащи най-различни и диви прически и говорещи за неща, за които не си чувал. Освен това подкрепят хомосексуалните връзки и са против расизма – антиоснови на Съвременното Тъпо Хорско Мислене. Според останалата част от обществото те слушат само инди рок, интересуват се единствено от мода, рисуване, театър, сексуални преживявания с човек от същия пол, как да си купят стари дрехи, къде да си направят следващия купон и как да направят така, че да не ходят на работа. Наистина ли това е съвременното описание на хипстъра?

Хипстърът на новото време

Осъзнавам, че със сигурност съществуват хора, които отговарят поне наполовина на горното описание. Но мисля, че те не са последната вълна на това социално явление.

За мен хипстър културата е нещо повече от следене на последните тенденции в модата и музиката. В нейния център стои една идея, а именно новаторството. Тя е възникнала заради нов стил в музиката, който е отприщил умовете на младите хора към бързоразвиващото се столетие. Последователите и са експериментатори, и то от най-смелия тип – те осъзнават и обявяват, че са напълно различни от останалото общество. Застават зад това, което правят, не защото е модерно, а защото им харесва. На тях не им трябва да се слеят с тълпата, щом са различни от нея. Доставя им удоволствие първи да изпитат новите неща и да открият техните добри и лоши страни. Освен това, когато си облекат син панталон и кафява риза на зелени точки, те не застават пред огледалото, ами направо си казват „Страшно ми е удобно така” и си излизат. Не отиват да търсят бялата риза, нито пък звънят на някоя модна агенция, за да проверят дали могат да излязат така навън. Проблеми с прическата? „Изобщо не ми пука, че косата ми стърчи в четирите посоки на света, плюс една допълнителна. Чувствам се свободен и неограничен.”

Най-хубавото качество на хипстър културата е, че нейните последователи са свободни по душа. Те нямат ограничения, не стереотипизират обществото и не му пречат по никакъв начин. Но въпреки това го дразнят.

Знам, че има хора, които са много по-начетени и знаещи от мен, които точно в този момент си мислят „Пиклъото изобщо не е схванал какво е това нещо, за дето пиша, па и прави куп грешки, докато пише”. Разбирам, че не разказвам по учебник, но за мен хипстърите са това. Най-симпатичните и забавни новатори, които светът притежава засега. И отново се повтарям, за да стана досаден – не е важна модата, музиката или екстравагантността. Важен е начинът по който мислиш и действаш. Но въпреки всичко, незаслуженият хейт по тях ми помага в известна степен – по него мога да различа ограничените комплексари от истински модерните Homo Sapiens.

Отвращаващи страници

Снимката е предоставена от www.flickr.com

Докато преглеждах любимия нам facebook.com се натъкнах на една от онези обещаващи нищо страници с примамливото (и банално) име "Ако видите тази снимка, ще се разплачете". Зная си, че такива линкове са  пълна загуба на време (какъвто е и самият фейсбук), но все пак реших да видя снимката. За пореден път останах потресен от човешката простотия. Явно съм много малък, щом още ми се случва. Или пък тия хора стават все по-изобретателни.

Снимките всъщност бяха две. На едната бедно дете с неизвестен произход ядеше хляб направо от земята, а на другата едно негърче, чиито кости можех да видя и без рентген, пълзеше след мъж, носещ торба с храна. Втората снимка съм я виждал и преди и бях прочел, че фотографът е спечелил "Пулицър" за нея, само че след това се чувствал адски виновен, защото детето умряло пред очите му, а той не направил нищо, и сложил край на живота си (не зная дали е вярно). Не пророних сълзи, но вътрешно сърцето ми ревеше. Но най вече ме срази фактът, че тези снимки бяха пуснати на  обикновена страница във фейсбук, просто ей така. Не беше нито кауза, нито имаше препратка към някой сайт, в който могат да се направят дарения, нямаше нищо. Гладните и умиращи деца просто бяха изложени на показ.

Не приемем трудно повечето неща. Не съм и гнуслив. Не са това поводите да съм недоволен спрямо тази страница и да желая тя да изчезне. Гладът и жестокостта безспорно са проблеми, с който ние трябва да се захванем. А не само да седим и да ги зяпаме. Почувствах се попаднал насред виртуална зоологическа градина, чиито собственици се наслаждават не на спечелени пари, а на вниманието, което са получили за своя "труд". Толкова ли се свършиха малоумните постове, които можете да like-вате? Да не би порно индустрията да е фалирала покрай кризата? Или мазолите по ръцете вече ви пречат и да се барате даже? За съжаление, нещата не стават с гледане. А стават с действие. И с мислене преди това. Ако бяхте минали първо през мисленето, тази отвратителна безсмислица даже нямаше и да съществува.

Снимката е предоставена от www.imageshack.us

Дамският празник през мъжки поглед

Днес е осми март, Mеждународният ден на жената - празник, на който отдаваме заслуженото внимание и уважение на нежния пол по света. Може би този празник нямаше да съществува, ако всеки ден поне по малко показвахме това уважение на своите роднини, приятелки или "душевни сателити" от женски пол. Но за съжаление голяма част от мъжете сме задници (аз също, макар че се опитвам да се цепя на моменти) и така днешният ден се превръща в Свещеният ден за търсене на прошка от женски индивид, с когото не искаш да бъдеш скаран™. 
 Сигурно защото е възникнал доста отдавна (преди около век) сме забравили какво означава адекватно и непрефърцунено държание на днешната дата. Тук идва моментът да си поемете въздух, да затворите очи и да издишате шумно и изящно, досущ като тристакилограмово мече по време на зимен сън - спокойно, няма да ви занимавам с история! Не ми е важно да зная (па и да ви карам вас да знаете) кога възниква празникът, защо възниква, с какво се занимава, какви са символите му, кого ще издигне за кандидат за президент във връзка с предстоящите избори и т.н. Много по-интересно ми е да проследя и да анализирам отношенията на хората към празника и между самите тях на 08.03.

Осми декември не е трети март. Разните мнения (най вече на мъже, останали на сухо през последните година-две), че Денят на жената трябва да бъде празнуван от всеки,че всяка една дама непременно трябва да бъде окичена с цветя, бонбони и Армани и че върху календара датата БЕЗВЪЗВРАТНО ТРЯБВА да бъде оградена с червено кръгче са чиста хипербола. Пак повтарям - за тях всеки ден би бил празник, ако се държахме с тях малко по-мило и се сещахме веднъж месечно да правим жест на любимата, бил той и дървена гривна от два лева. Двете ми мозъчни клетки вече се бият една в друга щом видят някъде в нета или в скайп с големи букви да пише "ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, СКЪПОЦЕННИ МОИ ДАМИ!", или пък "ЧЕСТИТ ОСМИ МАРТ!!! ПОЖЕЛАВАМ ВИ...И ДНЕС ЩЕ ЦЕЛУНА ВСЯКА ЕДНА ОТ ВАС!", но все пак любимото си ми остава "Честит празник, Дами!" - ненужната главна буква, пораснала след като е била обилно напоена с невежеството на въпросния индивид. А подписът отдолу гласи: "От вашият най-верен почитател - [произволно мъжко име, написано с МАЛКА буква!!!] Добре, че дамите нямат виртуални крака, иначе те щяха да бъдат доволно излизани. 

Отвращават ме също и ненормално големите подаръци и нетипичните за празника жестове, които мъжете правят - от Арманито, та чак до златото. Тези неща също са свързани с великата цел осми март да се опразнува като "Денят на жената като животно за разплод". Тук ми идва да припомня и един стар и известен закон - жените обичат дребните неща. Толкова ли е важно едното чукане, че заради него да направиш масова бутаница в мола. А най-жалкото е, че жените усещат голямата промяна в отношенията, знаят защо е, и...няма да ви излезе късметът.

Все пак най-грозното си остава на този ден да обидиш или да нараниш празнуваща. Майка ми е начална учителка, и една година на тази дата тя тъкмо се връщаше от празника, когато някакъв джебчия опитал да и задигне чантата. Отмъкнал само шал, който бил подарък от децата и скъсал специално направена за нея рисунка. Нямам какво повече да кажа, без да изгрубея.

Въпреки това празникът има и някои много положителни страни. Например безплатните прегледи, които някои клиники организират в помощ на борбата срещу рака на гърдата - все пак най-важно е да са ни живи и здрави жените! Друг незаменим бонус са инвитро процедурите. Всяка една дама в един момент съзрява, иска да стане жена на някой мъж (казах жена, не съпруга!), а с това рано или късно идва и желанието да бъде майка. Много е мъчително за нея когато разбере, че не може да има деца, така че тези процедури са си животоспасяващи.

Не ми остана да кажа много, освен това да грабвате бутилките и момите/момците и да отивате да се забавлявате някъде. А за тези, които не са сигурни какво точно да направят, мога да им предложа следното: с роза в ръка изчакайте половинката си след работа/училище/козметичния салон и я поведете или към киното, или към домашното DVD. Българските филми са на мода!